Оn the road to Neverland

Май повече поствам музичка отколкото нещо стойностно . Както и да е, ще дойде  и времето когато ще разкажа нещо повечко за Холандето и райна ;)

 

 

 

Take it easy ...

 

 

 

 .. in anyone else But YOU!

Седя си и си плача и няма кой да ме чуе. Седя си и си плача и няма да кой да ме успокои. Седя си сама ... и си мисля за теб ... а теб те няма ... Не може това да бе всичко .. Не искам ... Трябва да има повече от теб , трябва да има повече от мен ... Трябва .. Искам! Надявам се ! Моля се ! ...

  (More)

 

 

Don't hurt me boy ....  

Will You be always there for Me? ...

 

   

 

For I don't understand the delay
You're asking for friendly advice
And remaining in permanent crisis
Affection is yours if you ask
But first you must take off your mask
When you're back's turned I've decided
I'll throw it away just like I did 

Oтказвам се от телефона си , от скайп , от любовните книги, от тежките думи , от надеждите, от очакванията, от кафето, от твърдата възглавница, от свещите , от неудобните въпроси ,

Искам само когато затворя очи да съм спокойна , искам да мога да чуя душането си , не хлипанията,  искам да не съм замаяна, да не съм подвластна на нещо толкова неуправляеми и безотговорно ...

 

- Защо, когато затворя очи, навън става тъмно?
- Целият свят заедно с всичко и всеки в него съществува само в ума ти. Когато затвориш очи, света изчезва и навсякъде настава мрак и празнота. мракът и празнотата чакат търпеливо да отвориш пак очи, за да създадеш отново света заедно с всичко и всеки в него . .

 

Yeah I wanna feel You in My arms again .....  

Какво става когато очакваш от някого само да ти доказва любовта си? Разваляш всичко ... Какво става когато се оставяш на страховете да те погълнат ... Почват безсмислени спорове ... кой да бъде по-сърдит , кой да бъде по-прав, кой да бъде по-обиден и наранен... и пак губиш, само че не споровете , а любовта на човека срещу себе си ... Безвъзвратно .. с всяка изминала каранице, все повече нараняваш и чувствата изчезват ...Той се затваря... бавно, но сигурно , докато накрая е по-добре просто всичко да свърши за общо добро ... Но ако това не може ... ако толкова много  любов която някога съм имал се превръща в нещо което даже не си сигурен какво e ... и усещаш че това за което се опитваш да се бориш е просто плод на някакви банални романтични мечти .. и си просто обсебен от идеята да не го загубиш ... да не си сам ... да има някой с когото да споделиш не само хубавите и но и лошите неща ... защото ако няма такъв човек ... нищо сякаш не си струва .....

 но всъщност какво се получава .... Мамка му .... затворен кръг от  всеповтарящи се лъжи и надежди и мечти ... и накрая знаеш че всяко нещо си има край ... но как не ти се иска това да свършва ... защото още можеш да причиниш .... и да приемаш .... но .... ТОЙ не може .....всяко нещо си има край ...защо да причиняваш едни и същи неща толкова пъти ...и ... тук сълзите ми свършват .... пристрастих се да искам да бъда с теб , да мечтая да бъда с теб .... да те Обичам и ... да те наранявам ..в крайна сметка всичко би било по-хубаво е бе свършило още преди да ме мразеше ... защото сигурно вече наистина ... ме мразиш .....

 

 

 

/ще ми се някога и ти да ме бе събудил .... / 

 

 

нищо няма смисъл вече ....